ОБРАТНОТО НА МАЙМУНИ
Пламен Асенов
20 Май 2009 г.
Четирима велики мъже на България, четирима големи картоиграчи, четирима титани на мисълта и действието, напоследък направиха изявления с цел да ни покажат колко сме тъпи.
Нека не бъда разбран погрешно. Те не направиха умни изявления, за да демонстрират колко сме тъпи, а направиха тъпи изявления, с които още по-добре ни показаха колко сме тъпи. Тъпи сме, че сме ги избрали, че им плащаме каквото им плащаме, че ги пращаме да ни представляват пред света, че им даваме медийно време да ни правят на обратното на маймуни…..
Да започнем с великия мъж, от който най-малко неща ще зависят в бъдеще – другарят Симеон Сакскобургготски. От неговото интервю за “24 часа” разбираме, че той е “ужасен реалист”. Което си е така откъдето и да го погледнеш. Ужасен, в смисъл – истински, реалист е заради лакомията си човешка по отношение както на спорни имоти, така и на безспорни комисиони. Ужасен, в смисъл – лош, реалист е, доколкото си няма хал-хабер или изобщо не му пука за реалността. Неслучайно в интервюто откровено си признава, че в България не е правил нищо “с някаква амбиция или замисъл”. И накрая ужасен, в смисъл – ужасен, реалист е другарят Симеон, защото с присъствието си в страната превърна в норма политическия популизъм, а с отсъствието си от терена на политическата принципност върна страната в ръцете на комунисти и ченгета, с което я върна назад и в нейното историческо развитие. Утехата е, че същите комунисти и ченгета, които използваха другаря Симеон до днес, утре с лека ръка ще го пратят на бунището на историята, като вероятно и ще му помахат леко за сбогом със същата тази лека ръка.
Вторият велик български мъж, от който, надявам се, пак нищо няма да зависи в скоро време, е другарят Сергей Станишев. Той пък си направи блог, за да споделя на него предизборни мъдрости. И ето какво е споделил: „Трябва много смирение за да поемеш отговорността и честта да бъдеш гласа на своята страна и да водиш хората към нова ера на свобода и просперитет. Но това, което ме движи и мотивира е съзнанието, че решенията, които съм взимал в името на българските граждани, не само спомогнаха България да се присъедини към Европейския съюз, но и благодарение на тях страната ни постигна успехи, които никога не сме мислили, че са възможни“.
Честно, не бих могъл дори с опрян на главата пистолет да определя дали в този пионерски текст повече ми харесва това за смирението, това за свободата и просперитета или това за постигнатите немислими иначе успехи. Благодарение на неговите решения. Ако певицата Милена ми беше под ръка, в този момент щях да я помоля да ми даде назаем последните си думи, които, помните, гласят: “Не`ам думи!”
Третият велик български мъж – другарят президент Първанов, също се прояви във вторник. И в цялото си величие, в което ще трябва да го понасяме още няколко години. Той каза: “Ще сгрешим, ако кампанията за ЕП се превърне просто във вот “за” или “против” правителството”.
Ситуацията е напълно оксиморонна, защото другарят президент Първанов в случая е прав и не е прав. Ама напълно едновременно. Прав е, защото хората наистина трябва да знаят в името на какво и с какви конкретни задачи изпращат свои депутати в общия ни европейски Парламент. А не е прав, защото разговорите за бъдещето на Европа в България винаги трябва да започват и да завършват със самата България, след като страната ни е най-слабата икономически, най-изостаналата политически, най-принизената в социален и духовен план европейска държава. Известно е, че всяка машина, включително обществената, се движи със скоростта на най-бавното си звено и в този смисъл – ако променим за добро България, ще променим за добро и самия ЕС.
Само че на другарят президент Първанов това очевидно не му е известно. Или иска да го държи неизвестно за нас, стадото маймуни. Така че казва тези думи само и единствено с прозрачната цел да задържи на власт собствената си партия, винаги пагубна за България, независимо дали ще сложи начело на тази власт преждеговорившия другар Станишев или някой още по-проникновен мислител.
Накрая няколко думи и за изявлението на четвъртия велик български мъж – другаря Ахмед Доган. На свято място, Демир баба теке край Исперих, той, също като политическия си приятел и другар Първанов, каза напълно верни думи, които…..не са никак верни. “Някои имат скрити мераци да повторят пак възродителния процес, но това е не само престъпление. Това е евтина политика.” – заяви другарят Доган. Истина е, мераци някои имат. И това са точно неговите собствени политически партньори и приятели от левицата, както и другите му собствени приятели и партньори от службите. Онези, които наричат себе си истински патриоти, за да се различават от такива като мен и вас, неистинските.
Прав е другарят Доган също, че /тъй нареченият/ възродителен процес е престъпление. Огромно престъпление. Включително защото под една или друга форма намери продължение в неговата собствена политика през последните 20 години. И е прав също, че работата с /тъй наречения/ възродителен процес в момента е евтина политика, а не повод за катарзиса на един народ, както би трябвало да бъде. Пак до голяма степен заради неговата собствена политика през последните 20 години.
Но ако от казаното дотук някой все още не се е досетил какво точно е обратното на маймуни, в което тези четирима другари искат да ни превърнат с думите и делата си, нека отиде в зоологическата градина и да погледне изотзад първия срещнат павиан.
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар