Твърде много приказки, много интервюта и твърде много лъжи излязоха и продължават да излизат в медиите във връзка с развитието на ядрената енергетика у нас. Далеч съм от мисълта да подлагам на коментари и анализи аргументациите на други наши и чужди „експерти”, ето защо искам ясно да заявя, че съм изцяло „за” развитието на ядрената енергетика у нас.

Проф. дфмн Аспарух П. Петков е роден и отрасъл на територията на община Белене и добре познава конкретната обстановка, в т.ч. и сеизмичната. Работил е около 30 години във Физическия факултет на СУ, главно в катедра атомна физика. Като вицепрезидент на Съюза на физиците в Р България неколкократно е посещавал площадката в Белене, включително и заедно с голяма колегия физици по време на конференция на Съюза на физиците, проведена в град Свищов. Бил е на едногодишна специализация в най-големия ядрен институт на Европа KFA Julich – ФРГ, в областта на термоядрения синтез по линия на Международната агенция за атомна енергия във Виена. В тази област е работил също в САЩ – Мерилендски университет – Коледж Парк край Вашингтон, в университета в Орхус – Дания, на мощни ускорители.

От 1996 г. има академично звание, академик на Международната академия на науките по екология и безопасност (МАНЕБ), която е асоцииран член на ООН. Бил е в Япония, Китай, Италия, Швейцария, Австрия и др. на научни форуми, като с канадски университети е имал 5-годишно научно сътрудничество в областта на атомната спектроскопия и серия съвместни публикации. Със свои идеи е участвал в проверка надежността на нашите ядрени реактори в Козлодуйската АЕЦ.

Аргументите ми, дадени по възможно най-лаконичен начин, са следните:

1. ”Класическата” ядрена енергетика ще продължи да бъде един от най-използваните и ефективни източници на енергия още поне половин век и другите държави са напълно наясно по въпроса. Затова в цял свят продължават да строят нови реактори. Нови реактори строят и тези държави, които пострадаха от аварии на атомни централи на собствената си територия. Длъжен съм да поясня защо употребих термина „класическа ядрена енергетика”. Малцина са наясно, че през последната година се очертава развитието на едно ново направление, известно като студен ядрен синтез, който вероятно ще се окаже по-перспективен. Той се развива преди всичко в Италия, Япония и други страни, но за него ще се въздържа да говоря сега. Освен това въпреки трудностите не са отпаднали надеждите да се преодолеят проблемите с термоядрения синтез и той да заеме основно място в ядрената енергетика.

2. Голяма част от политиците в България през последните няколко десетилетия допуснаха груби, дори престъпни грешки, поради което, според мен, те трябваше вече да са в затвора. Какво конкретно имам предвид:

– допусна се да бъде разсипана наличната перфектно работеща ядрена енергетика, която носеше огромни печалби и беше гордост за България. Честно казано, боя се да бъда конкретен, но без да персонализирам вината на отделни личности, бих искал да спомена няколко неоспорими факта. Спряха се четири реактора в Козлодуй, без достатъчно основания, уж по някакво решение на Европейската комисия. Оказа се, че такова решение няма. Вместо да бъдат наказани, тези няколко десетки „елитни” ръководители получиха похвали, награди и увеличиха банковите си сметки до баснословни размери. Някои заеха големи постове в Европейската комисия, в международни банки, и дори се опитаха да станат президенти на страната, пред която са виновни и на която са навредили. За мен това е безсрамие и демонстративна липса на елементарен човешки морал. Те продължават да се борят срещу развитието на ядрената енергетика у нас, защото се боят, че ако бъдат разкрити техните деяния, могат да получат раирани костюми. И сега, когато става дума за първия у нас референдум, те правят всичко възможно той да бъде провален. Ярък пример за това е бившата еврокомисарка Меглена Кунева, която е и един от главните виновници за спирането на тези реактори. Тя твърдеше в медиите, че е много лесно реакторите да бъдат пуснати отново в действие, поне трети и четвърти блок. Същото напоследък твърди и настоящият министър-председател Бойко Борисов, призовавайки да се гласува с „не” на референдума.

Тук изниква въпросът: ако те бяха убедени, че тези твърдения са верни, защо не направиха необходимото поне трети и четвърти реактор да бъдат пуснати в действие? Огромна вина има и Соломон Паси, който беше солидно възнаграден за това си поведение, но сама по себе си това е отделна тема.

3. Продължават спекулациите с твърденията колко опасна била „класическата” ядрена енергетика. Тук позоваванията са на чернобилската и японската (във Фукушима) аварии и се игнорират фактите, че и Русия, и Япония обявиха пред света, че продължават строежа на десетки нови ядрени мощности. Спекулациите игнорират и друг един факт, че многобройните ТЕЦ нанасят далеч по-големи вреди на екологичната обстановка у нас, съсипват здравето на хората и имат двойно по-кратък период на експлоатация от АЕЦ.

4. А ето и един изключително любопитен факт, за който почти не се говори, въпреки че отделни съобщения се появиха в интернет и по Националната телевизия. Става дума за „стария ядрен реактор” от „Белене”, който 16 години стоя консервиран на брега на река Дунав. Малцина знаят, че той, заедно с част от оборудването към него, беше купен обратно от Руската федерация само за 205 милиона евро, беше пренесен в Русия, само на около 300 километра от столицата Москва, и вече втора година работи и дава енергия като седми блок на Калининската атомна централа. Макар той да е второ, по-старо поколение ядрен реактор руските експерти му предричат поне още 40 години експлоатационен живот.

Между другото длъжен съм да поясня и че именно на мястото, където трябваше да бъде монтиран реакторът, след като руснаците си го прибраха, се появи въпросната „дупка”, която сегашният министър-председател нарече „гьол”. Очевидно е, че ако на нова площадка на Калининската атомна централа той е могъл да заработи и да дава енергия, това беше възможно далеч по-лесно и евтино да стане на територията на Белене, и изразходените около 2 милиарда за АЕЦ „Белене” да бъдат оправдани, и можеха вече да се изплащат с енергията, която произвежда.

А когато става дума за опасността от евентуална авария на АЕЦ, хубаво ще е да си дадем сметка, че отстоянието от Козлодуйската и от нереализираната АЕЦ в Белене до нашата столица и до центъра и перифериите на България са горе-долу същите, както от Калининската АЕЦ до Москва. Учуден съм, че този въпрос съзнателно и спекулативно се пропуска в дискусиите, свързани с референдума, още повече че новият председател на Българската академия на науките акад. Воденичаров е не само перфектно информиран, но и един от инициаторите на много протестни акции срещу спирането на строежа на „Белене”. Вместо в този момент да му се възложи задачата да улесни правителството при тези решения и в частност референдума, в този критичен момент той тържествено получава друга „бойна задача” – БАН да се занимава с Македония и нейното членство в ЕС!

5. Много лъжи, действия и бездействия следва да бъдат приписани и на предходния министър на енергетиката, господин Трайчо Трайков. Той многократно коментираше, че поръчаните нови реактори за АЕЦ „Белене”, чието оборудване продължава да се подготвя в Русия, въпреки решението да се спрат, били второ поколение реактори, което е абсолютно невярно.

Вицепрезидентът на „Атомстройекспорт” Генадий Громов неколкократно се опита да обори това твърдение. Истината е, че те не само са трето (последно) поколение реактори, но дори са „три плюс”, т.е. с допълнително усъвършенстване и двойно защитен купол, а голяма част от автоматиката ще бъде със западна елементна база.

Какво означава поколение реактори „три плюс”? Те имат двоен защитен купол (над реактора), а отдолу имат т. нар. капан за радиация – устройство за улавяне на евентуално разтопено ядрено гориво, макар разтопяването на горивото да е изключено. Ако все пак се случи, този капан улавя всичките радиоактивни вещества вътре в реактора, което означава, че „изтичането на радиация е невъзможно”. Това са думите на директора на „Росатом” Сергей Беяркин.

Освен това искам да отбележа един малко известен факт, че подобни защитни съоръжения липсваха в чернобилските и в японските реактори. Нещо повече. Преди години в САЩ стана авария, която имаше подобна защита, и последствията от нея бяха пренебрежително малки. В тази връзка проблемът с безопасността на България не трябва да се разглежда само от гледна точка на нашите АЕЦ, но и от гледна точка на реакторите, които Румъния и Турция се готвят да строят в близост до нашите граници.

6. Хитруване и престъпно заблуждение на българския народ е и опитът да се докаже, че поръчаното оборудване за АЕЦ „Белене” ще бъде ефективно използвано в „Козлодуй” като седми реактор и че това щяло да бъде по-изгодно, отколкото да се монтира в АЕЦ „Белене”. Това е абсурдно, при положение че дори мястото на площадката не е още точно определено и тепърва се обсъждат четири възможни варианта!!

Агенцията за ядрено регулиране ясно потвърди нормативната база, че където и да бъде този реактор на територията на Козлодуй, неговото изпълнение следва да е по правилата като за нов реактор, изграждан на нова база. С други думи пълен цикъл от проучвания, от консултации, от нова оценка за влиянието върху околната среда, което означава поне три-четири години допълнително забавяне. И трябва да кажа, че може би това е и целта на тези машинации от страна на управляващите и имаме случай на нова престъпна заблуда!

7. Така достигнахме и до оная част, която аз наричам криминалистични фактори и лична изгода. Тя е светая светих за една част от политиците и хората на бизнеса, от които зависи развитието на ядрената енергетика. Става дума за това, че развитието на възобновяемите източници те представят за по-рационално решение на българския енергиен проблем. На малцина е известно, че огромните капитали, които са хвърлени във ветрогенераторните и соларни паркове, са на бившия шеф на СИБанк Цветелина Бориславова и на първия приятел на настоящия министър-председател и собственик на „Лукойл” Валентин Златев. За всеки здравомислещ човек е ясно от какви допълнителни съображения гражданите се призовават да гласуват с „Не” на този референдум!

Противно на това аз призовавам:

Гласувайте с “Да”!