Съвсем скоро трябваше да се видим… Трябваше да ми подариш на диск обещания филм – рецитал „Чада на Балкана”, който ти така жадуваше да види панагюрската публика, а и не само… Трябваше отново да срещна одухотворения ти поглед, усмивката на лицето ти…

… Съдбата ни изпревари. Тя беше решила друго. Вестта ме връхлетя неочаквано… Трябваха ми минути, за да проумея, че теб вече те няма, Жоро!

Преди дни се бяхме чули, звучеше бодро, дори весело и каза, че си по-добре след излизането ти от болница…
Дуварите на твоя дом вече мълчат… Смълча се и китният двор, в който не една лятна вечер ти ни рецитираше Дебелянов, Вапцаров, Смирненски. Спомням си как седнали те слушахме в захлас, увити в родопските одеяла, които ти грижовно ни раздаваше, за да не се простудим… Пееха на воля щурците, в съседство прошумоляваха и листата на старата липа в къщата на Княгинята… А ти се раздаваше и радваше се на младостта ни, на жадните ни погледи, на сродните ни души.

Повече от всичко обичаше Панагюрище. Обичаше хората му. И затова му посвети себе си чрез театъра. А той беше твоето верую! Той бе твоята кръв и твой сетен дъх!

Навярно често пъти си се чувствал неразбран и неудовлетворен. Сигурно си криел дълбоко в себе си обидата и болката от новото време, или от нашето отношение. Забързани, улисани в напрегнатите си дни, често не сме били достатъчно внимателни и всеотдайни. А ти беше! Ти раздаде себе си докрай!

Проницателен, далновиден, прекалено чувствителен и много горд. Но ти не си мисли, че ние не виждахме нежната ти душа и понякога скритата ти болка. Твоят великолепен артистичен талант неведнъж ни е залъгвал. Но след безсънни нощи ти ставаше и продължаваше с неимоверния си дух, с безпределната си вяра и с изстраданата си мъдрост.

Ще се помнят дълго твоите спектакли и роли. А душата ти ще препуска на воля из небесните сцени, заедно с тази на твоя Бенковски, ще търси смирение в манастирската стаичка на Зографа Захарий, ще воюва смело заедно с Иван Шишман, ще обича живота като Вапцаров, ще се гневи за всяка една несправедливост, както правеше Смирненски…

Но ще живее! Ще живее вечно в нашите сърца! Защото със сигурност ще те търсим, със сигурност ще те помним, със сигурност ще ни липсваш!

А сега, нека небесният театър да триумфира!