Силвия Плат „Дъщерята на пчеларя“

by Владимир Сабоурин

 

Тази градина изпива. Пурпурни, на алени петънца, черни
Огромните венчета набъбват като впита уста, забелвайки коприната си.
Мускусът им те залива, вълна след вълна
Благоуханията правят дишането почти невъзможно.
Подобен на жрец в редингота си, маестро на пчелите
Ти пристъпваш сред строените разборни кошери.

Сърцето ми под крака ти, посестрима на камъка.

Тромпетна лоза раззява гърла пред птичите човки.
Дръвчетата посипват те със своя златен прах.
В мъничките будоари, нашарени с червено и оранжево
Прашниковите торбички кимат с глава като императори
Глави на династии. Преливат ароматите.
Тук царува кралица, недостижима по власт от никоя майка –

Плод, чийто вкус е смъртта: тъмна плът, тъмна кора.

Прилетни отвори не по-широки от палец, самотни пчели
Между тревите у дома. Коленичейки
Око прилепям до устата на отвора – око ме посреща
Кръгло, зелено, безутешно до сълзи.
Татко, младоженецо, в това яйце великденско
Под венче от захаросани рози

Пчелата царица се омъжва на твоите лета за зимата.