Уотс успя да ме спечели и впечатли със „Слепоглед”, което ми напомня, че е време да си изпълня обещанието към Траяна, и да напиша ревю за нея. Но сега е ред на сборника.

Мрачен, пленяваш и брутално добър!

„Нещата”

Почти съм убеден, че няма фен на фантастиката който да не е гледал „Нещото” на Карпентър от 1982. И аз съм му фен. Още си спомням, как го гледахме на видеокасетофон, купен от корекома с долари от Либия, у семейни приятели във Варна….Това беше нещо невиждано! Сякаш не съществото а филма беше дошъл от друга планета! Ти да видиш какви ги твореше прогнилия капитализъм, докато в нашето кино в даваха до посиняване руски военни филми! Май се отклоних. Та да се върнем на „Нещото”. Една брутална класика, която дълго време държа първото място в личната ми класация на фантастичен хорър. Естествено докато не гледах недостижимия „Пришълец” на Скот. Пак се отплеснах. „Нещото” беше, а и все още е, невероятно въздействащ филм, но мен винаги ме е глождело любопитството, защо извънземният организъм постъпва така? Ясно е, че филма е много повече хорър от колкото фантастика и че сцените са направени за да плашат и отвращават, но въпреки това ми беше много интересно. Филмът ми стоеше някак едностранен, сякаш са ми показали само ези, а са скрили от погледа ми тура. Предисторията от 2011, отново озаглавена „The Thing”, се пробва да пообясни нещо, но само успя да изостри любопитството ми, еле като се появи и разбития кораб, от който е плъзнала извънземната зараза и намека, че всъщност Нещото има интелект. Е, Уотс също се оказа фен на филма и е написал един страхотен разказ, в който показва своята версия на тура и тя звучи много логично и достоверно. Преживейте отново филма, но този път през погледа на Нещото.

„Островът”

Това е черна спейсопера! Кораб на милиарди години, който броди из вселената, с екипаж който се събужда само за да надзирава строежа и активацията на поредния портал, преди да потъне отново в мъртъв сън, и препускане през ледения вакуум, към новите координати за поредния портал. Една останка от хиперминало от чиято работа постчовеците се възползват, но не се интересуват какво става с екипажа. Една мисия в която „успешен край” е оксиморон. Противопоставяне на интелект срещу ИИ и на плът срещи машини, но без надеждата за победа.

И в този сборник отново присъства любимата тема Уотс – човешкия мозък и човешкото съзнание. Тяхната крехкост и колкото да не ни се иска да признаем, тяхната подчиненост. Илюзорната свобода на мозъчната кора, която е командвана от еволюционно по-старите мозъчни дялове. Темата че всъщност мозъка е плод на милиардна еволюция, една биологична машина, със своите дефекти и слабости. Че всичко в него е подчинено на природните закони. И това е обективната реалност, колкото и да не се харесва на някои групи хора.  И не, това не е мрачно, не е и грубо и песимистично. Това е красотата на живото призван да оцелява.

„Второто пришествие на Джасмин Фицджералд”

Джасмин убива брутално съпруга си, като казва, че е искала да го поправи. Възможно ли е теорията на Франк Дж. Типлър да е вярна?

„Слово за езичниците”

Когато се възбуди определена зона от мозъка, човек изведнъж изпитва абсолютна увереност, че бог съществува, че го усеща на всякъде около себе си. Представете си общество, което е решило, че по този начин Бог им говори и това не е дефект на мозъка, а директна радиовръзка с твореца.

„У дома”

Това е може би най-бруталния разказ в сборника. Нещо живо в крайно враждебна среда, което някога може и да е било нещо повече. Същество, което за да оцелее, е изключило неокортекса си от нервната система.

„Очите на Бога”

Ами ако рекламният бизнес отиде отвъд картината на която бяхме свидетели в „Специален доклад”? Ако рекламите не само са персонални, ами директно въздействат на участъци от мозъка и предизвикват спомени, емоции и усещания? И ако има такава апаратура, то за какво друго може да се използва освен за реклама?

„Плътта стана слово”

Колко можеш да опростяваш един модел в търсене на отговор? Какво става в мозъка секунда преди смъртта и кой се показва от мрака на еволюционната бездна за да изкрещи миг преди края?

„Облаци”

Дали може да се осъществи комуникация със система, чиито мисли текът десетилетия и за която хората са еднодневки.

„Еднодневка”

Едно биологично тяло с повреден мозък трябва да приюти разум роден от бинарен код, който имитира истински гени. Дали е възможно?

„Посланик”

Ако сте фенове на поредица Берсеркер на Саберхаген, то този разказ определено ще ви хареса. А и дали ние не си създаваме сами най-мощните врагове?

„Делото „Холкрест срещу Великовски”

Страхотен шарж на псевдонауката, религиозните вярвания и крайното преклонение пред малоумната парадигма, че всяко мнение има равно право на съществуване.

„Повторение на миналото”

Лесно забравяме миналото и още по-лесно оцветяваме престъпленията в правдиви краски. Ами ако можехме да преживеем това на което се възхищаваме и да усетим истинската му същност?

„Ниша”

В дълбоководна океанска база, на ръба на разлом, група морфологично променени водолази търсят начин да се адаптират към жестоката околна среда.  Норма и отклонение губят своя смисъл, а дали не разменят и местата си?

Страхотно добър сборник! Горещо препоръчвам.