Dualis

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“
Ви кани на форума:

ПРИ МАМУТА VII
Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото

Време: 21 януари [понеделник], 19:00 часа
Място: 292 аудитория, Северно крило, 4 етаж,
Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“

Поезия: Иван Ланджев
Музика: Георги Георгиев, китара [група „Остава“]
Наука [математика]: проф. Иван Ланджев

Клип от събитието

Репортаж от „Денят започва с култура“ по БНТ, след 29 минута

Фейсбук на събитието

С предстоящата седма среща форумът „При Мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“, появил се от една щастлива хрумка на проф. Миглена Николчина, става на една годинка. На 21 януари от 19.00 часа в 292 аудитория на Ректората на СУ отново ще се изплъзнем от коловоза на очакваното чрез комбинацията от поезия, музика и точни науки.
Поетът Иван Ланджев за първи път ще се срещне с математика Иван Ланджев. Поетът Иван Ланджев обещава да чете нови текстове от ръкописа на идната си книга. През 2010 г. излиза дебютната му стихосбирка „По вина на Боби Фишер”, която бе номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов”. Освен всичко останало през последните двайсет години е верен фен на Георги Георгиев (китара) от група „Остава“, с когото заедно ще миксират поезия и музика. Да, няма лъжа и измама, Георги Георгиев от „Остава“ на живо „При Мамута“. Отрано заемете своето място в тази среща! Накрая ще се състои лекцията на проф. Иван Ланджев, преподавател по математика и информатика в НБУ, който може би ще ни разкаже за тайните на числото π, за съвпаденията и вероятностите, или пък нещо напълно неподозирано.

Не губете търпение, посветените вече знаят, че краят на вечерта завършва с разходка в Музея по палеонтология и историческа геология заедно с доц. д-р Марин Иванов, в която прастарите чудовища се надигат за нов живот или поне за нова история…

Иван Ладжев
Мисли през сушав сезон

Има и такова остаряване:

житейският опит намалява с годините.

Погледът се избистря, но не от мъдрост,

а от невежество,

чисто като витрина.

Достолепие е произволна дума

от никога неотварян речник.

Не може да се каже за походката ти.

Изобщо, малко може да се каже.

Гърбът е видимо превит,

но е такъв отдавна. Не е от сега и

не заради тежест – в някакъв момент

решил си да постъпиш по-практично.

Никой не те вини.

Ти притежаваше автомобил.

Читател бе на сутрешната преса

и не беше меломан.

Днес имаш точно три истории,

но все разказваш тая

за пияните руснаци.

Не си забравял да гласуваш.

Все по-рядко разпознаваш дъщеря си.

Четеш една и съща книга

за народна медицина,

опитваш се да размотаваш

неизбежното.

И никой не те вини.

Но смъртта е най-малкият

ти проблем тази седмица.

Да, ще те споходи:

като всичко останало,

което не те промени.

Само че преди да дойде тя,

ще те погали по главата

онази толкова по-страшна мисъл:

че ти май нямаш

никакво оправдание.