Доктор Франкенщайн на Комунизма
Едно от най-непростимите престъпления на Комунизма освен Лагерите на смъртта, Шесто главно и доносите на “ближния”, авторитаризма, антихуманността, материалното ограбване и окупацията на свободата, е насилствената подмяна на автентичния мозък на нацията с изкуствен, програмиран, подчинен интелект. Не слагам последната дума в кавички, защото създаването на подобна машина без съмнение е плод на гений, зъл гений, интелект, свръх до степен, надминаваща връзката му с човечеството, с човешкото, с човечното. Имената на този съзидател са неизброими; как да го наричам аз?! Доктор Франкенщайн на Комунизма?!
Някой някъде се бе опитвал да ми втълпява една, сигурна съм, популярна на мнозина мисъл, а именно, че в своята идея комунизмът е нещо добро, но осъществяването й в реални измерения се компрометира, защото е невъзможно да претвориш идеал. Така и не успях да пречупя тази мисъл в себе си, да открия логиката й, за да й повярвам, да я приема дори инстинктивно. Възможно ли е да има толкова краен разрив между идея и реализация и защо, след като знае, че идеалите със своята свръх-природа не са възможни в нашия несъвършен човешки свят, то някой все пак ще се опитва да наложи нещо толкова противоестествено?! Има ли изобщо нещо добро в идеята на комунизма, за да е необходимо тя да се прилага на практика със сила?!
Идеята на комунизма не е нещо добро. Защо?! Отговорът на този въпрос се крие в естеството на човешката природа. Хората, бидейки такива, имат безусловни равни фундаментални права, но това не ги уеднаквява. Едновременно, опирайки се на тази база и изхождайки от нея, ние, хората, притежаваме сходни белези, но никога еднакви. Мога да се изразя дори по следния начин, по-еднакви сме в различието си, отколкото в сходствата си, защото всеки от нас е уникален и, поради естеството на самата природа, различието ни на практика е по-постижимо, отколкото приликите ни. Поради тази основополагаща причина, всичко, което създаваме, бидейки себе си, не би могло да е еднакво с онова на другите. Следователно, искайки всички сътворени блага да се разпределят по равно между всички, идеята на Комунизма е противоестествена и насилствена. Зад черупката на “справедливостта”, фактически се крие нещо, което е несправедливо в ядрото си, по същността си.
Ако с труда си или с таланта си аз съм създал/а реколта или интелектуална творба, то и аз съм човека, който има изконното и пълно право да разполага с тях. Ако реша да споделя плодовете с ближния си, нуждаещ се или не, по негова/нейна молба или като моя потребност, това може да се случи единствено по моя воля и желание, бидейки надграждане за мен като човек. Ако, обаче, “ближният” ми или трето лице ме накарат да дам плодовете на труда си, насилствено, пряко тези мои воля и желание, това ще е ограбване и, следователно, престъпление. Тънкият момент с идеята на Комунизма е фундаменталната манипулация, че човек е длъжен, прунуден насила, а не изхождащо от личните желание и воля, да облагодетелства със своя труд или творба други, по-неможещи и по-незнаещи от него/нея, както и че част от тези по-неможещи и по-незнаещи, бидейки неискащи, заслужават да черпят наравно с него/нея плодовете на работата му/й.
Комунизмът, приложен на практика, е още по-човекоубежен. Чудовището, което доктор Франкенщайн и неговата доктрина сътвориха, е възможността, дадена на незнаещите, неможещите и неискащите да научат две основни неща, един урок и един занаят, а именно, забележете, да могат да паразитират на гърба на онези, които съзидават и че могат да правят това с позволение и без усилие. Предвид златната мина на този житейски стереотип и неговата свръхапетитност на фона на изгладнялата алчност, той ще се разпространи без граници, превръщайки се във всеизяждащ паразит. Свръх маркетингова стратегия, която ще е толкова успешна, защото ще предлага лесно забогатяване като реален продукт, без лъжа и измама, и ще се закостени у нас до такава степен, че да не можем да я преборим и до днес; напротив, да продължаваме да си спомняме за нея с умиление и да искаме да я възвърнем.
Е, все пак, да отдадем дължимото на Франкенщайн; той е доктор, познава цената на труда. Известно му е, че ще се потруди много, за да постигне целта си, да се справи с непосилната, противоествствената задача да вдъхне живот на нещо гнило. Въпреки това запрята ръкави и създава своята перфектна машина. Смазва я до съвършенство, за да се изплъзва на всеки, който иска да я застраши, дори, ако се наложи някой ден това да е самият неин съзидател. Франкенщайн е доктор, но и гений. Цената на труда му е висока; защо не я плати тогава някой друг?! Нуждае се от реални средства, за да дава; има “благородни” намерения, но няма наличност. Защо не вземе тогава от друг?! Примерно от всички онези богати в материално измерение съсловия, които са натрупали с труда си и заедно с техния напредък, прогресира обществото. Ако вземе от тях, няма ли да дестабилизира възхода?! О, не, разпределяйки товара по равно, няма да има по-стабилна ситуация от тази. Да, но те ще се съпротивляват. Няма да ги пита, той е д-р Франкенщайн и решава съдбата на всички; които не са съгласни, по-зле за тях, той е гения, а те ще замлъкнат.
Мда… Остават, обаче, най-гласните, онези, чиито усти се затварят трудно и дори ги надживяват, богатите в духовно измерение, мислещите, истински свободните, същинската интелигенция на нацията. Какво ще прави д-р Франкенщайн с тях?! Без излишна паника, доверете се на гения, той съживява мъртвите, променя естеството на живота. Същинската интелигенция ще бъде подменена с друга, с нова. Откъде ще я вземе?! Пак от същото място, от низините, от народа. Ще говори на неговия език, за да я разбират лесно, по програмата, изготвена от доктора, Франкенщайн ще я обучи. Знанието, както всички останали блага, трябва да бъде равно за всички и ще се уеднакви; ще се поддържат грамотността и неграмотността в еднакво съотношение. Никой не бива да знае повече или по-малко; само толкова, колкото трябва, а трябва, каквото геният каже. Така с времето хората ще престанат да мислят по собствена инициатива; няма да са им нужни собствени мозъци, защото някой друг ще им доставя информацията в готов обработен вид. Това ще поддържа машината без съпротива, във вечен равномерен порядък, перпето мобиле.
Все пак, тъй като интелектът не е материално благосъстояние, дарява се свише… Не!! Никой не може да смее да бъде по-велик от д-р Франкенщайн, дори и Господ. Онези, които настояват да знаят повече от другите, ще бъдат публично нарочени за многознайци, философи. Геният притежава мощни, но трудно уловими оръжия. Ще се погрижи да им създаде комплекси, да дестабилизира увереността им, да ги накара да се чувстват непълноценни, малоценни. Дори и устремени към равноправие, по-удобни винаги ще са незнаещите, неможещите, неискащите, отколкото техните антиподи, за да са постоянно гладни и да имат вечна нужда от храната на милосърдния доктор. Така устите им ще са заети с рационална дейност, което го удовлетворява; нали затова им дава, нищо, че благата не са негови. Какво, обаче, ще се случи със старата интелигенция; как ще бъде неутрализирано влиянието й?! Все пак тя е истинската, притежава качествен материал и е човеколюбива. Да бъде медицинската сестра на доктора?! В никакъв случай!! С какво според вас ще живее всеизяждащият кръвопиец-паразит?! Хвърлете му я за храна, тя ще е съвършения донор…
Wednesday in Wonderland 
Абсолютно същите идеи споделя и Айн Ранд :-)!
Страхотно! :)
За комунизма съм напълно съгласен. Мисля си в съвременния така наречен „капитализъм“ не се ли извършва също ограбване… Не говоря за България, където системата е сродна на феодализма.
Нормално е талантливите и способните да получават повече от неталантливите и неспособните. Но чак хиляди или милиони пъти повече…
Благодаря ви, дами!!
Милена, много ласкаво ме изненадва асоциацията с Айн Ранд и признавам, че се вълнувам, това е своеобразно признание. За нея съм гледала филм, който ми направи силно впечатление и е сред фаворитите ми, особено, след като в главната роля е също моя любима актриса. Известен ли ви е (и към Ема)?? Едновременно, подобна референция и не ме учудва, защото, принципно казано, колкото и индивидуален, уникален да е процесът на мислене, различните интелекти общуват и се разбират на сходен език, което също е вълнуващо:):)
Привет на Пламен Бочев и благодарност за споделеното мнение!!
Предвид, че няма съвършена система, процеси на ограбване се очакват и наблюдават също при капитализма. Разбира се и без да реабилитира никоя от „опониращите“ страни, има съществени отличаващи ги белези в мащаба, характера, средствата за прилагане, контрол и коригиране. Примерно, общодържавният принцип на ограбване, присъщ на комунизма, е основополагаща разлика. Друго много любопитно противопоставяне, лично за мен, е, че, докато капитализмът се нуждае и залага на своите знаещи и можещи, за да просперира, то комунизмът ограбва сам себе си, като се лишава от тях. Тази идея е заложена и в статията.
Относно талантливите и способните, и колко е логично да получават като възнаграждение за своите умения… Защо не хиляди и милиони пъти повече, ако са толкова по-качествени?!:):)
:) Да, преди години гледах филм за нея с Хелън Мирър ( мисля, че беше Страстта на Айн Ранд. Не зная дали е същият? А иначе аз съм й голяма почитателка и особено на книгата „Атлас изправи рамене“ – страхотна книга! Съгласна съм, че колкото и да е уникален и индивидуален процесът на мислене, всъщност понякога много от нас говорят на един същ език. Което е много вдъхновяващо лично за мен! :)
Именно този филм имах предвид, приложила съм и линк към неговата imdb информация в началния си коментар тук. Ето откъде идва референцията с Айн Ранд!! Книгата, която цитираш, ли е посветена на нейните виждания за комунизма и също ми е любопитно да науча, в кои моменти по-конкретно откриваш допирните им точки с моите?! Поздрави:):)
Да, чак сега видях линка… А за книгата: Айн Ранд е един от най-яростните противници на комунизма в 20-ти век, а книгата „Атлас изправи рамене“ е базата върху която тя гради цяло философско течение. Това не е просто роман, а е изцяло философска книга. Чрез нея Ранд споделя идеите си за икономиката и обществото: романът разказва за знаещите, можещите, всички онези, които носят светът на плещите си и отказват да се подчинят на посредствеността. В книгата е описано общество, в което „социалните идеи“ побеждават ( намек за комунизма) и всички интелигентни, знаещи и кадърни хора са заробени от паразитиращите маси, до момента в който решават да се противопоставят. Райнд е противник на идеята за равенство между хората, като изтъква, че такова е невъзможно поради самата ни природа. „Атлас ….“ е и най-продаваната книга след Библията, което много ме изненада. Ех, че дълго стана :). Поздрави :)!
Милена, благодаря!! Сега мога дословно да разбера първоначалния ти коментар… Какво да кажа?! Освен че, ако се познавахме с мадам Ранд, явно щяхме да си допаднем много или да сме непримирими конкуренти:):):):) Откровено, изпитвам смесени чувства; подобно единомислие е вълнуващо, без всякакво съмнение, особено предвид интелектуалното признание, каквото е за мен, но е и плашещо, не очаквах да е в толкова голяма степен. Дилемата сега ще бъде да чета или да не чета мадам Ранд:):):):)
Здравей, Галя :) Оставам с впечатлението, че не познаваш достатъчно идеята и мотивациите на комунизма като идеална идея… Не че аз ги познавам кой знае колко в дълбочина, но явно е все пак повече :)
Ще се опитам да обясня комунизма за феноветте на Капитализма, като го правя с уговоркатта, че това е моето разбиране на материята. Комунизмът изхожда от идеята, че, от една страна, Земята и нейните ресурси и произведени блага са собственост на ВСИЧКИ хора, а не с предимство на по-умните, работливите и талантливите, и от друга страна, комунизмът е създаден с идеята хората да бъдат освободени от опорочаващия живота капитализъм – конкуренция, постонна борба за интелектуално, психологическо и пазарно надмощие… Защо тая борба е опорочаваща е предмет на друга дискусия.
Нека направя още една уговорка: аз съм краен антифен на Съветския Социализъм/Комунизъм. Виж, огромен фен съм на оригиналните идеи. С тази разлика, че оригиналната идея за Комунизъм цели ОСВОБОЖДАВАНЕ, а не ЗАРОБВАНЕ или насилване на човека. Комунизмът е дотолкова утопичен, доколкото хората все още не сме дорасли да споделяме масово и безнасилствено… Но оттам нататък, ако това се случи – БЕЗ НАСИЛИЕ – Комунизмът дава на хората възможността не просто да са равни по материален комфорт, но и да имайки подсгиурен материален комфорт, да развиват себе си и живота си в каквито насоки желаят. Не е нужно да се бъхташ постоянно в преквалификации и обучения, за да живееш добре; да, по-малко ефективен си, но пък имаш повече свободно време за себе си, за близките си, за нещата, които наистина те интересува. There si a thought here, what is better.
Доктор Франкенщайн на Комунизма, казваш с ирония, уеднаквява хората. Уеднаквява хората… Галя, какво имаме налице в днешния толкова разпространен, утвърден, одобрен и очевидно прехвален Капитализъм? Хората са крайно различни? Хората са крайни индивидуалисти? Хората са маси… Нещо повече – Съветският Комунизъм се е опитвал да моделира масите с оглед на идеологически разбирания и политическа сиогурност на управляващите, днешният Капитализъм се стреми да моделира масите с оглед на повече икономическа/търговска печалба и отново политическа сигурност… Да ти кажа, не че харесвам замазването на очите на масите, ама предпочитам някой да ми моделира психиката с цел да съм щастлив и да е доволно обществото, отколкото да ми моделира психиката така че да потребявам повече и да потребявам дадени (негови) продукти…
Имам също така проблем с първия ти аргумент, а именно (ако го разбрах добре) че след като хората сме различни, а не еднакви, е противоестествено да благата, които произвеждаме, да се уеднаквяват. Мммм. Благата, които произвеждаме, не ползваме ние самите. Благата, които произвеждаме, ги продаваме на пазара и с тях си купуваме блага, създадени също така от други, които са ни потребни. Нали? Виж, съгласен съм, че е крайно неприятно някой да ти казва къде да работиш… но нека не сравняваме производството на блага, а още повече пък тяхното разпределение, с фундаменталното ни общочовешко различие. Създавайки своята теория, Карл Маркс е искал да освободи обществото от силната зависимост с работата, и то често неприятна и усилна работа, за да може обществото – или хоратата – да имат свободното време и средствата да се занимават с индивидуалните си интереси.
Ненавиждам насилието, което са използвали Съветските Комунисти и техните сателити в другите държави, ненавиждам и насилието в Китай и Южна Корея, но намирам, че Комунизмът, ако бъде осъществен, ще ни донесе повече благоденствие от Капитализма. Капиталистическият начин на живот е много коварен. Той създава две неща: желание за повече потребление и същевременно условието, че за да потребяваш трябва да работиш. Разбира се, ние хората избираме да работим, за да имаме парички за последния филм на Тим Бъртън, за дискотека, за нови дънки, за ходене в Дисниленд, но на каква реална цена? Замисляла ли си се някога, Уензди, дали няма връзка между супер динамизма на съвременния материално задоволен живот и за психичните проблеми на хората? Замисляла ли си се че за да сме конкурентноспособни, тази проклета дума – голяма част от нас постоянно се стараят да се обучават все повече и повече, мислим все повече и повече, и тъй като отричаме мързелът, или поне си го оставяме за времето на почивка, ставаме работохолици. Дали няма връзка между тоя неспирен труд и движение на духа и душевните проблеми на съвременния свят? That is another good thought.
В момента чета една книга на Ан Райс, казва се „Христос: Годините след Египет“ (издателство ИнфоДАР). В нея се разказва за живота на малкия Исус, когато е на 7 години, и един аспект от живота на Евреите по онова време ми направи впечатление, а именно тяхния ден шабат. На него те не пипват работа, ама никаква работа. Един ден в седмицата те се веселят и почиват, без каквито да е работи, дори пране и чистене. В нашия гладен за ново потребление, а значи и за още работа, живот – колко често се оставяме на шабат? Струва ми се, че всъщност в ума ни често има някакви делови мисли, а и самите ни дела са обвързани с отмятане на работа. Да, трябва да се работи много, за да поддържаме лъскавия си и удобен свят, но напоследък все повече се замислям – нямаше ли да сме по-щастливи, ако живеехме по-просто, но имахме повече време за себе си, повече време за … бездействие и мързел.
Поздрави в Страната на Чудесата, Галя! :)
Привет, sickdreamer,
Благодаря за тези коментари, труд, който приемам като знак за уважение към моя и същевременно се извинявам за забавянето на своя отговор.
Прав си, когато твърдиш, че не познавам достатъчно идеологията на комунизма, както и си в право, че не я познавам по-добре от теб. Също е вярно, че не претендирам да я познавам нито по-добре от теб, нито да я познавам достатъчно, тъй като подобно не ми е нужно, за да имам позицията, която аргументирам в своята статия. Това е така, защото интересът ми към темата комунизъм не е първопричинен, а следва от интереса ми към темата човек и човешки права с особено чувствителната част, свързана с тяхното съблюдаване и нарушаване. Именно там, позицията ми по темата човек и човешки права среща остър конфликт с темата комунизъм и се превръща в опозиция спрямо последната. Това също означава, че не се нуждая да бъда непременно про-капиталист, за да съм анти-комунист, тъй като интересът ми към темата комунизъм не е по направление капитализъм-комунизъм, позиция и опозиция при мен не се равняват на споменатите полюси, а е с друга отправна точка, темата човек и човешки права, където човекът е център. При това положение, темата капитализъм е извън акцент. Аргументи за (не)съвместимостта между темата комунизъм и темата човек и човешки права черпя най-вече от практиката, но в идеен аспект също откривам не малко подобни. От твоите думи разбирам, че си привърженик на комунизма единствено като идеология и най-вече на изначалната такава. Следователно, ако горното е правилно, нямаме разногласие в опозициите си спрямо комунизма като практика и оттук, с оглед на всички несполучили във времето опити да бъде реализиран, че „позитивната“ (скоби слагам заради себе си) идеология на комунизма е утопия. В този ред на мисли, в отговора си на споделеното от теб ще опитам най-вече да акцентирам върху несъгласията си спрямо идеологията на комунизма, като, разбира се, изхождам от същата отправна точка, темата човек и човешки права.
„… оригиналната идея за Комунизъм цели ОСВОБОЖДАВАНЕ, а не ЗАРОБВАНЕ или насилване на човека. Комунизмът е дотолкова утопичен, доколкото хората все още не сме дорасли да споделяме масово и безнасилствено … Но оттам нататък, ако това се случи – БЕЗ НАСИЛИЕ…“
Опитът нееднократно е доказал, че, въпреки „добрите“ намерения, идеята Комунизъм (такава, каквато е) не е приложима на практика, защото противоречи на естеството на човешката природа; цели „освобождаване“, „не насилие“, но постига обратното, въпреки това продължава да опорства да бъде реалност по същия неработещ начин и с цената на всичко. Идея, превърнала се във фикс-идея, е симптом за нещо нездраво. Същевременно, очакването човек да бъде фундаментално различен от това, което е, т.е. за/подменен, за да е удобен на идеята, в ролята на средство за експеримент, а не обратното, да се стимулира изявата на човешка природа, човечността, човещината, като се изхожда от човека като център, т.е. приемайки го/я, каквито са и променяйки, надграждайки от тази база, е друго основно нещо, което намирам за тревожно в идеологията на комунизма. Относно ненасилственото споделяне, подобно съществува в свободния свят без да е утопия. Нарича се дарителство, донорство, мисионерство… и се осъществява посредством проявата на свободна воля, личен избор, безвъзмездно. Това се случва без насилие и без нуждата от комунизъм.
„… Комунизмът изхожда от идеята, че… Земята и нейните ресурси и произведени блага са собственост на ВСИЧКИ хора, а не с предимство на по-умните, работливите и талантливите…“ „… но нека не сравняваме производството на блага, а още повече пък тяхното разпределение, с фундаменталното ни общочовешко различие…“
Приемливо звучи Земята и нейните ресурси да принадлежат на всички хора и, ако целта е справедливостта, следва да добавим, че същите принадлежат и на останалите нейни обитатели, но най-вече на самата Земя, при положение, че са нейни; оттук и философският въпрос, кой всъщност принадлежи на кого?!… Идеологията на комунизма пропуска тази добавка и изхожда от избран, удобен за нея момент, което е една от нейните слабости. Друга слабост е, че слага погрешни знаци за равенство първо, при потреблението на ресурсите между отделните хора и второ, между ресурси и произведени блага. Тези два проблема са свързани именно с фундаменталния въпрос за човешкото различие, който не може изкуствено да изолираме, ако искаме да сме коректни. Дори теоретично да приемем, че ресурсите се разпределят по равно между всички хора в началото, това състояние не би могло да се запази постоянно същото, освен ако не се контролира насилствено. Това е така, защото всеки от нас има уникални, различни от останалите потребности, нужди и мащаби на потребление, и дори при еднакво начало, равенствата няма да имат същите крайни резултати; за да се получат такива, следва хората да бъдат принуждавани да потребяват еднакво, т.е. пряко естеството на индивидуалните си потребности. Вторият проблем е подобен, погрешно равенство, където е пропусната основната променлива, човешкият труд, защото правилното е: ресурс+труд=продукт, а не: ресурс=продукт; т.е. дори да приемем, че имаме еднакво право на ресурси, не следва, че имаме еднакви права върху произведените блага, както се опитва да вмени идеологията на комунизма, защото дори с равни ресурси, всеки човек произвежда различен краен продукт, откъдето следва неопровержим аргумент срещу манипулацията на Комунизма умишлено да се пренебрегва разликата в положения труд, за да намери оправдание несправедливостта всеки да се възползва от плодовете еднакво. Още повече и в заключение, естеството на природата е именно такава, че еволюцията се основава на различието; ако подобно не съществува, животът няма шанс да се възобновява. Уеднаквяването води до израждане и регрес, спира процеса на развитие, с което намирам идеята Комунизъм за фундаментално противоестествена.
„… Капиталистическият начин на живот е много коварен. Той създава … желание за повече потребление и същевременно условието, че за да потребяваш трябва да работиш…“ „… голяма част от нас постоянно се стараят … все повече и повече, и тъй като отричаме мързелът, или поне си го оставяме за времето на почивка, ставаме работохолици…“ „… Създавайки своята теория, Карл Маркс е искал да освободи обществото от силната зависимост с работата…“ „… Комунизмът дава на хората възможността не просто да са равни по материален комфорт, но и да имайки подсгиурен материален комфорт, да развиват себе си и живота си в каквито насоки желаят…“
Няма проблем да работиш и/или да бъдеш работохолик, ако това е личен избор; проблем е, ако друг пожелае да те “освободи” от собствения избор. Също, едва ли човек, който не иска да работи, може насила да бъде превърнат в работохолик; ако по някаква причина, обаче, е подведен да работи повече, отколкото иска или ще получи за труда си, дали и кога ще осъзнае това също е личен проблем. В свободния свят имаш възможност да промениш дадената ситуация, както и да оправдаеш, примерно, с неравното начало, нежеланието да положиш съответното усилие, когато то доминира над желанието за промяна. При комунизма нямаш подобна възможност, защото биваш назначаван, поставян “на място”, за което друг решава вместо теб, отнемайки правото на личен избор и оттук, равенството е само теория. Освен това, нежеланието или лишаването от възможност за работа не е ли също толкова коварно, както би могло да е обратното?! Задоволяването е достигане точка на покой, което означава, че движението спира, а с него животът, ако няма повод за ново. В човек е заложена потребността да извършва дейност, за да се развива; ако я отнемеш, не го/я ли обричаш на деградация?! Също, едни предпочитат физическия труд, други интелектуалния, едни имат склонност да работят, други – не; ако отнемаш правото на хората да избират според потребностите и възможностите си, не ги ли лишаваш от естествените им способности да оцеляват и оттук, от правото им на живот?!
„… дали няма връзка между супер динамизма на съвременния материално задоволен живот и за психичните проблеми на хората? … Дали няма връзка между тоя неспирен труд и движение на духа и душевните проблеми на съвременния свят?…“ „… нямаше ли да сме по-щастливи, ако живеехме по-просто, но имахме повече време за себе си, повече време за … бездействие и мързел…“
Принципно, истината не е в крайностите; както прекомерното натоварване, така и прекомерното бездействие причиняват негативни последици. Това е заложено в човешката природа, пренатоварването на орган води до контузия, обездвижването му води до закърняване. В свободния свят човек има право на избор между всяка от крайностите и баланса, докато Комунизмът лишава от подобен, не предлагайки алтернатива. Освен това, основно лично убеждение е, че именно неговите нездрави модели считам сред главните причинители на психологични и оттам физически здравословни проблеми.
„… предпочитам някой да ми моделира психиката с цел да съм щастлив и да е доволно обществото, отколкото да ми моделира психиката така че да потребявам повече и да потребявам дадени (негови) продукти…“
Изборът дали ще позволиш на друг да решава вместо теб по какъв начин да бъдеш щастлив е личен и имаш изконно право на него; както и аз имам същото изконно право да избера за себе си не друг да решава вместо мен по какъв начин да бъда щастлива. Безспорен факт е, че единствено човек би могъл/ла да знае за себе си отговора на този въпрос; не го ли знае, не следва, че друг го знае по-добре, но ако избере да предостави на друг разрешаването на проблема си, това е личен избор. Именно затова е важно да бъде гарантирано изконното човешко право да избираш за себе си сам и сам за себе си, което Комунизмът отнема. Не само бивам лишен/а от правото на избор, но същевременно друг решава, че е по-добър, за да го направи вместо мен и го прави, като го налага.