Графът

В последно време, покрай едно реалити шоу, думата стана много модерна. Където бутнеш все за интелект се споменава. Интелектуалци ли не щеш, интелигентни ли, лепи се къде трябва и не трябва – чак до интелигентен пластилин. 🙂 Оформя се мнение, че има някаква интелектуална класа, която единствено трябва да има право да решава съдбините на народа, защото само тя е умна-разумна. Не малко предложения срещам да се забрани на неинтелигентните даже да гласуват!

Започнах да се обърквам. Как се придобива този интелект, толкова ли е трудно, че само малка част от българите го притежават? С пари ли се купува (нали в днешно време всичко се купува с пари!), с образование ли или как?
Без образование има ли интелект? Не си спомням да има дипломи за придобит интелект.
Хората без интелект второ качество ли са и каква е причината да го нямат?
Кой и по какви критерии определя кой го има и кой не?
Аз, например, кого да питам имам ли го?

На такива въпроси ровене в нета му е майката. С „аз си го знам“ не става, често се оказва, че това, дето си го знам, не е баш то…

И сега така излезе.

Терминът intellectus като основно понятие означава човешката способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация. Т.е., човекът да мисли и решава проблеми като си служи с дадена информация след осъзнаване и анализ.

Така е бил маркиран още в древността главният въпрос пред човешкото любопитство – от къде идва и какво представлява тази ни способност, която ни отличава от останалия жив свят. Толкова важна, че си имаме и специален орган за нея – мозъка.
Терминът е главно понятие във философията на ума и гносеологията и нещо като основен ориентир в огромния обем на материята, в която всеки тръгва със свой багаж от въпроси, всеки намерен отговор на които изстрелва фойерверк от нови въпроси и посоки та току-виж си забравил откъде накъде си тръгнал.

Големите умове във философията – от Платон и Аристотел до днес – са наясно, че надали някой някога ще може да каже „ето това е пълна дисекция на човешкия интелект“ и затова това философско понятие и днес няма ясно конкретизирано значение – представлява плетка от представи, спорове и дискусии.

На всичкото отгоре обектът на проучване (човешката способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация) не е само на философията, ами и на още куп фундаментални науки, занимаващи се с човека. Като психологията напр., където интелект е понятие за мисловните способности на човека. Което дава възможност до установяване на интересуваща психологията конкретика и от началото на ХХ век вече има установени 3 изграждащи части на интелигентността – практическа (борави с предмети, с нея се започва от раждането), абстрактна (понятийна) и социална (отношенията между хората) – и 2 вида на цялото – кристална (основни понятия за правилно и грешно) и флуидна (гъвкавост, решения, реч).

Тези постановки дали възможност за конкретни изследвания, които довели до установяване на нещо, което е и целта на моето писание:

Интелект има всеки човек. Мозъкът е орган, чиято паренхима е интелекта. Изгражда се до 20-годишна възраст. Започва с практически (от раждането), след това абстрактен и социален. И край! След тази възраст кристалният интелект остава константа до края на живота. Флуидният задържа ниво една година и след това постепенно спада.

(Как пък го изчислиха точно една година не знам. Наука, не смея да ѝ се бъркам! 🙂 А и това спадане… Вярно, успокояват, че не означава оглупяване, а само изгубване на някои възможности, ама… 😉 )

Науката си е наука. Нейната работа е да се задълбава в нещата за да стигне до истинската им същност. Което понякога продължава с векове без да се вижда края. И за което трябва интелект с доста специални възможности…

Моето желание е скромно: какво ние, хората с обикновен интелект, можем да асимилираме, за да сме наясно с термина, че да не попадаме в небрано лозе при употребата му.
Хващам си логиката (колкото я имам изградена) и търся простичка яснота. А най-лесно такава се постига с „фигуративно казано“, както казвахме в младежките ми години.

И така, какво разбрах аз:

# Мозъкът е биологичен компютър, който се зарежда с програми през първите 20 години от живота на индивида (фигуративно казано 🙂 ). В останалата част на живота тези програми се използват за работа. Интелектът е наличен във всеки, но е абсолютно субективен, защото „зареждането“ зависи от огромно количество фактори в милионни съотношения, за които е невъзможно да се каже има ли решаващ и кой е той. А и огромна роля играят предпочитанията на зареждащия – ракиджия ли е или си пада по водката, примерно. Още по-субективно е използването на „програмите“ за работа, нали все пак стопанинът на мозъка избира. Така и ще си мухлясва ексела ако цял живот нито веднъж не сметнеш 2+2.
Накратко, два напълно идентични интелекта са невъзможни (дори при близнаците)!

# Генерална класация на човешкия интелект е абсурдна, защото не е възможна сравнителна база данни за подобно нещо. Самооценката е още по-абсурдна (да ме прощават г-да интелектуалците от всевъзможни списъци!).

# Графиката на развитие на интелекта в продължение на човешкия живот съвпада с графиката на развитието на биологичното тяло – до към 20-тата година тялото на човека „расте“ и се оформя, след това няколко години „таван“ и тръгва назад към деградация. Който двайсетгодишен бяга 100 м. за 10 сек. на 50 год. не може…
Т.е., човекът като цяло се изгражда до 20 годишна възраст, след това се изявява в останалата част от живота си.

# И не на последно място, всяко живо същество, което има мозък, има интелект – този орган е само за това! От такава гледна точка случаят с птицата риболовец не е толкова необяснима…

––––––––––––––––––
Хрумване за подчерта:
Чрез изследване на интелекта на отделни хора може да се получи картина на цялостната човешка атмосфера през периода на техните първи 20 години – като се открият преобладаващи черти в мисловната, социалната, моралната и ценностната им системи.