II. УПФ – неподходящият портфейл

Пенсионният фонд (партидата) – и универсалния и доброволния – са просто портфейл – кошница от акции, облигации, инвестиционни имоти, банкови депозити и други инструменти, търгувани на финансовите пазари. А за управлението на портфейли от името и за сметка на клиенти си има професионални стандарти и законови регулации и по света и у нас, които изискват портфейлът от ценни книжа да бъде подходящ за всеки клиент. За да бъде подходящ един портфейл, той трябва поне да съответства на

а) финансовото състояние на клиента, в т.ч. способността му да носи риск и

б) инвестиционните му цели, в т.ч. хоризонта на инвестиране и поносимостта на клиента към финансов риск.

Тези изисквания формално не се прилагат към пенсионните фондове. Така е, защото оценката дали един пенсионен фонд е подходящ или не, е по-проста, отколокото същата оценка за портфейл на клиент в общия случай. Без значение е финансовото състояние на клиента, защото, ако има доходи, той е задължен да инвестира част от осигурителните си вноски в УПФ.

Времевият хоризонт и поносимостта към риск, обаче, са строго индивидуални. Независимо от това, пенсионните дружества предлагат на своите клиенти само по един УПФ, задължени са (КСО, чл. 133, (4)). Така 55-годишният баща и 25-годишната му дъщеря получават един и същ портфейл, ако се осигуряват в един и същ УПФ. А и структурата на УПФ, предлагана от различни дружества не е много различна от гледна точка на теглото на различните класове активи – ограничени са (КСО, чл. 176). Затова е показателно да разгледаме структурата на УПФ обобщено, за всичките девет предлагани фонда. 

Източник: КФН – декември 2014 г.

В този обобщен портфейл, делът на инструментите, осигуряващи растеж – акции, колективни инвестиционни схеми (КИС) и подобни е 27.4 %, а инструментите с фиксирана доходност – осигуряващи стабилност на портфейла –  близо 70 %. Тази структура на портфейла съответства на поносимостта и желанието да поемат финансов риск на по-малко от 20 % от клиентите на пенсионните дружества – тези класифицирани в рискова група 2 в цитираното по-долу изследване. Лично аз бих бил щастлив с този портфейл, когато стана на … 70 години (ако е рекъл Господ).

Източник: http://rtq.idfk.org/presentation/

[Резултати от изследване на поносимостта към риск сред жителите на градове с повече от 100 000 души население у нас, осъществено от “Гемиус” по поръчка на ИДФК през октомври 2013 г. Изследването е направено с психометричен въпросник за поносимостта към риск. Психометричният подход е единственият, основаващ се на научни резултати, начин за валидно и надеждно измерване на индивидуални психологически характеристики, каквато е и поносимостта към риск.]

Така, УПФ са неподходящи за всеки осем от десет свои клиенти (попадащи в рискови групи 1 или 3-5) поради това, че не отчитат индивидуалната им поносимост към риск и инвестиционния им хоризонт. Ако едно управляваващо дружество или инвестиционен посредник предлагат един и същи портфейл на всички свои клиенти, те биха били в нарушение на чл. 28 от ЗПФИ (Закон за пазарите на финансови инструменти) и биха попаднали под надзорните мерки на КФН. КСО обаче налага пенсионните дружества да правят точно това, да предлагат неподходящ продукт на повечето от своите клиенти.

Това, че УПФ са по-консервативни, отколкото биха предпочели 7 от всеки 10 техни клиенти означава, че очакваната доходност от УПФ ще е по-ниска от тази, която биха реализирали клиентите им ако сами избираха портфейла си.

Какво като са неподходящи?

Когато седем от десет клиента са принудени да се задоволят с по-консерванитен портфейл, отколкото биха предпочели, очакваната доходност на тяхната инвестиция е по-ниска, от там – по-нисък ще е и натрупания в УПФ капитал, по-ниска от възможната ще е и пенсията, която те ще получат от УПФ.

Бъдеща доходност

При тази структура на портфейла, каква бъдеща доходност да очакваме от УПФ, при положение, че 70 % от активите им са в дългови или подобни на тях ценни книжа? Десет годишните държавни книжа на България са с купон по-нисък от три процента, а тези на Германия – по-нисък от 0.3 %. Очакванията за доходността на акциите в следващите 10 години са също под средното историческо ниво. Така, че реалистично, от УПФ може да се очаква около 4 % средногодишна номинална доходност (преди такси и инфлация) в бъдеще. Какъв доход ще могат да заместят след пенсионирането ви?

На въпроса с прекалено консервативната структура на  УПФ обърнах внимание през 2007 г. (“2017 г., София – Пенсионерски бунтове”). Тогавашните прогнози за ниска доходност на УПФ и ниски очаквани пенсии от УПФ днес са статистика.

Мултифондове

Мултифондовете – възможността едно пенсионно дружество да предлага повече от един УПФ (повече от един портфейл) са морално остарели, преди да бъдат въведени. Конкретно, в представените неотдавна от КФН предложения за промени в КСО, се предвижда едно пенсионно дружество да може да предлага по два УПФ – балансиран и консервативен. КФН предлага да ограничи инвестициите на “балансирания” портфейл в акции до 40 % от портфейла и да забрани инвестициите в акции в консервативния портфейл. Да приемем, че консервативният портфейл ще отговори на предпочитанията на още 10 % от клиентите (тези, които се отнасят в Рискова група 1 по-горе). Така, вместо за всеки осем, УПФ (с всичките си мултифондове) ще останат неподходящи пенсионни продукти за всеки седем от своите клиенти. Крачка в правилната посока, но … много малка крачка. При това очакваната доходност от “консервативния” портфейл ще е още по-ниска и, следователно, шансът от УПФ да се получава смислена пенсия след 40 години осигуряване клони към нула.

Доброволните пенсионни фондове (ДПФ) ще могат, ако се приемат предложените промени в КСО, да предлагат и “агресивен” фонд. Колко да е агресивен? Той, единствен, ще трябва да отговаря на нуждите и поносимостта към риск на 70 % от клиентите. Т.е. намалява, но остава значителна степен на негодност на  пенсионните фондове, на несъответствие с индивидуалните предпочитания към поемане на риск и инвестиционния хоризонт на повече от една трета от клиентите на доброволните пенсионни фондове (ако приемем, че това, което наричат “агресивен” фонд, ще покрие нуждите на най-масовата, Рискова група 3).   

* * *

Защо се получава така? Защото законодателят, изглежда, проявява желание да защити осигурените от … пазарния риск, което противоречи на същността и природата на капиталовите схеми. Това желание се проявява най-ярко в ограничението УПФ да не инвестират повече от 20 % от активите си в акции (KСО, чл. 176). А природата на капиталовите схеми е пазарният (инвестиционният) риск да се носи от осигурения, и съответната му очаквана доходност – да принадлежи на осигурения. Като ограничава структурата на портфейла на УПФ и “защитава” хората от пазарен риск, законодателят ги обрича на ниска доходност и инфлационен риск. Вековният опит и същността на финансовата теория са кристализирали кратко и ясно в следния постулат : “Ако желаете висока доходност, от време на време ще трябва да приемате жестоки загуби като запазвате спокойствие на духа, а ако искате сигурност, ще трябва да се задоволявате с ниска доходност.” Уилям Бърнстийн.

Законодателят у нас е поел родителска грижа над населението като от една страна го задължава да се осигурява в неподходящи (за повечето) портфейли, а от друга страна – го лишава от индивидуален избор (или смята да даде формален и безполезен такъв – мултифондовете). Независимо от добрите намерения, последиците ще се носят осигурените. От сега е ясно, че тези последици ще са ниски пенсии от УПФ, недостигащи да компенсират намаляването на пенсиите от НОИ.

Така, допълнителното пенсионно осигуряване се основава на принципа: “Нямам избор как да се управляват парите ми за пенсия, но пък за сметка та това, нося изцяло и напълно последиците от неподходящия избор направен от държавата вместо мен.” Народните представители, като приемат КСО, правят най-важния за доходността на портфейла ви избор – изборът за това в какво и по колко да инвестира вашият УПФ. Изборът, разбира се, е от името и за сметка на осигурените. Последиците са също за осигурените. Последиците са намаляване размера на пенсията в сравнение с този, който бихте получили ако пенсионните фондове, както всички дружества, управляващи активи, бяха задължени, както всички останали портфолио мениджъри, да ви предлагат само подходящи за вас портфейли.