Бонбонки

Някои хора откриват в либийския расизъм една добра възможност да атакуват революцията. Други използват революцията, за да атакуват расизма.

Арабските предразсъдъци срещу черните съществуват от древни времена. И Либия не е изключение. Докато в настоящата революционна ситуация прогресивно мислещите либийци откриват възможност да се преборят с това явление и да поставят начало на чисти взаимоотношения между африканците и арабите, други „леви” про-Кадафи настроени групи се опитват да използват расизма, за да атакуват промените. Левичарите се опитват да отричат наличието на расистки извращения по времето на Кадафи и „откриват” съществуването им само в редиците на „бунтовниците”. Когато левичарите говорят на тази тема, оставям с впечатление, че Клу Клукс Клан е превзел Либия. Перлата в короната принадлежи на щатската Партията за социализъм и освобождение (Party for Socialism and Liberation), която е водещ член в коалицията ОТГОВОР (ANSWER Coalition):

NATO’s rebels are lynching black people in Libya [30/08/2011]It is now beyond doubt, and being reported widely: While NATO has been pounding Libyan cities and massacring civilians with thousands of air strikes, the NATO-led “rebels” have been rounding up, targeting, beating and lynching darker skinned Libyans and immigrant workers from other African countries.

No one should be surprised. Imperialism, racism and attacks on immigrant workers go hand in hand.

In the battle for the working-class neighborhood of Abu Salim in Tripoli, where resistance to NATO was strong, NATO warplanes bombed indiscriminately and the “rebels” swept through the wreckage, kicking down doors and slaughtering civilians, many of whom were trapped in the neighborhood precisely because of the saturation bombing.

И какво споменава Ройтерс:

Libyan rebels stormed Tripoli’s Abu Salim district, one of the main holdouts of forces loyal to Muammar Gaddafi in the capital, on Thursday after a NATO airstrike on a building in the area, a Reuters correspondent said.

Rebel fighters were sweeping through houses to flush out snipers and were emerging with dozens of prisoners, the correspondent said, adding that gunfights were ongoing.

Преди да погледна действителната история за расизма в Либия трябва да споделя анатемите от рода на: „линчуване на черните” и „кампании за расистко демонизиране и погроми”. В доклада си от 04-09-2011 год., Human Rights Watch приканва новата власт в Либия да прекрати произволните арести на черни африканци и отправяйки критики към бездействието на ПВС, споменава фактическата ситуация в Триполи:

Human Rights Watch has not found evidence of killings of Africans in Tripoli or systematic abuse of detainees, but the widespread arbitrary arrests and frequent abuse

За подробна информация може да прочетете актуализирания доклад тук. Няма „линчове” или „погроми”, въпреки че попаднах на доказателство за такива от Бенгази, когато в края на февруари протестиращите са заловили снайперисти от африкански произход.

Истината е, че африканците в Либия имат основателна причина да се страхуват. Например една дописка за „случилото се преди няколко месеца, когато хиляди нигерийци, ганайци и западно-африканци са били линчувани, нападани и убивани по улиците в Либия”. Но тук става дума за масово мероприятие от преди десет години (2001 год.), извършено от режима на Кадафи. Департаментът на САЩ споменава по-малко на брой жертви:

In October Libyan mobs killed an estimated 150 Africans, including a Chadian diplomat, in the worst outbreak of antiforeigner violence since Qadhafi took power in 1969. Government security forces reportedly intervened to stop the violence, but then deported hundreds of thousands of African migrant workers by driving them in convoys to the southern border and leaving them stranded in the desert (see Section 6.e.).

Арабският расизъм

Основният проблем в случая е арабският расизъм спрямо черните африканци и не е сътворен от бойците на прехода, като голяма част от тях са такъв цвят на кожата. Дори някои от високопоставените офицери на революцията са цветнокожи. Проблемът не е сътворен дори от самопровъзгласилия се „Крал на всички африкански племена” Муамар Кадафи, въпреки че той е един от малкото диктатори, които изкараха добри пари от расизма. Корените ги откриваме хиляда години назад и са тясно свързани с търговията на роби.

Арабите, които предимно са мюсюлмани, са расисти до мозъка на костите и винаги са считали африканците, било то мюсюлмани или християни, за по-нисша раса.

Първите писмени доказателства откриваме в първата книга Битие (Genesis) и тримата синове на Ной – Шем, Хам и Афет. От Шем (или Сем), произлизат семитите, от Хам – чернокожите народи и от Афет – населението на север.

Арабските философи затвърдяват расизма. Най-известният и влиятелен философ/учен Ибн Сина (Авицена 980-1037) описва черните като „хора, които по природа са роби”. И още: „Африканските жени са проститутки, и цялата африканска раса е робска (абид: عب) порода. И накрая сравнява черните хор с „плъхове, заразяващи земята”.

Историкът Ибн Халдун, особено почитан от алжирците, твърди че „черните се характеризират със своята безотговорност, раздразнителност и голяма емоционалност”, и добавя „навсякъде ги описват като глупави”.

Дълбоките корени откриваме във фундаменталната семантична структура на арабския език. До ден днешен генеричната дума за черен човек е представката „абд”, която се превежда като „слуга”: „Абд”-алла (слуга на Господ). Въпреки различните диалекти и правопис, тази лингвистична норма се е превърнала в изразителна константа за целия арабско говорещ свят.

В своята същност арабският расизъм изглежда като беден роднина на белия, който също така е свързан с печелившата търговия с роби от Африка. И въпреки че арабите също страдат от лошо отношение към тях, картинката понякога е трагикомична: случаите с Хайфа Уехбе и избелващия продукт на Юниливър Fair & Lovely.

До ден днешен Судан е най-яркият пример за съвременен арабски расизъм, но нека се върна в Либия.

Кадафи – употреба на расизма

Методът му на управление беше класически: разделяй и владей. Първо противопостави араби срещу африканци, и в рамките на тези две големи групи впоследствие противопостави племе срещу племе. Берберите бяха отделени в собствена класа – употребата на родния им език беше забранена, независимо че от три хилядолетия са обитавали тези земи.

Другият метод – много говорене и инжектиране на малки суми, чрез които да си гарантира подкрепата и лоялността на чернокожите либийци и подбрани африканци.

Някои руски и африкански медии описаха Абу Салим (известен сред българите в Либия незнайно защо като Буслим) като обикновен квартал, населяван предимно от патриотичната работническа класа. Действителността от години е друга и всички чужденци знаехме, че това е африканското гето на Триполи и „райските” градини за престъпността и търговията с наркотици. (Травматологичната болница в Абу Салим беше обект на Техноекспортстрой и много българи имат реална представа за картината там). Но една статия на сп. Тайм показва чудесно уникалността на този квартал и защо единствено там хората се биеха на страната на Кадафи. В отчаян опит да запази режима, синът на Кадафи се обръща към този беден квартал, населен предимно с чернокожи легални и нелегални имигранти, като раздава пари и оръжие и умолява да се борят до смърт в името на Кадафи. Естествено повечето левичари и поддръжници на Кадафи искат да обвинят за многото жертви „расистките” революционери, а не конюнктурната политика на Лудото куче, което непрекъснато си играеше със заложници под една или друга форма.

И още един метод на Кадафи, този път е свързан с осребряването на големи пари, статия от 09-2010 год., Cedi Post.

Забелязахте ли, че потокът от либийски лодки с африкански бежанци към Лампедуза рязко намаля? А убедени ли сте, че Европа е надживяла расизма?

Съмнявам се.