Някои удобства създават неудобства! 😉

Всъщност не става дума просто да се икономиса времето, което ни отнемат затрудненията с отделителната система. Въпросът е как да се предпазим от редица заболявания, провокирани или улеснени от използването на съвременната тоалетна-стол. Тя всъщност започва да се ползва масово в Европа, Америка и Австралия едва през последните 100-150 г. за удобство и като признак на цивилизованост, едва ли не. Все повече хора обаче напоследък започват да си дават сметка, че „удобството” в случая отнема на човешкото тяло естествената поза за тази дейност – клекналата. С други думи, тази придобивка е в противоречие с еволюционния подход, с който можете да се запознаете на страницата му.

Друг източник на квалифицирана информация за рисковете от използването на „порцелановия трон” е книгата „The Bathroom“ на професор  Alexander Kira .

 Решението всеки сам ще си намери, но то едва ли е да клечим покатерени на съвременната тоалетна-стол, каквито предложения съм чувал. Не само защото със сигурност е ужасно неудобно, но и защото вероятността да се срути човек от високо никак не е малка. Същевременно преоборудването на тоалетната с клекало може да се окаже неудачно по технически, естетически или финансови причини. Може ли да се направи нещо дотогава и какво?

Предлагам комбинираната поза „седнал клек“!

Всъщност основната разлика между клекналата и седящата пози се състои в това, че само при клекналата „ректумът се отпушва естествено“. За да сте сигурни, че позата „седнал клек” ще е правилна, т.е. максимално близка до естествената за тази дейност поза, направете експеримент. Клекнете, както се прави на тоалетна-клекало или в гората. Обърнете внимание как и къде се притискат краката в корема и къде се намират ръцете. Запомнете добре положението на тялото и крайниците, за да го приложите после в новата поза. Не е особено удобно, не ще и дума (макар с времето неудобството да намалява), но за колко хора пък стоенето клекнал е удобно? За болките или схващането на коленете да не говорим, но за трудностите при изправяне, особено при по-тежичките и при възрастните хора? Така че съчетаването на предимствата на двете пози в „седнал клек” е очевидно. Тя е по-малко неудобна от естествената и значително по-ефективна от „цивилизованата”.

Непълно отпушване при седящата поза няма как да бъде усетено (нямаме рецептори там), освен индиректно по честата необходимост да се напъваме прекомерно при изхождане, което е вредно по много причини. Другата разлика в позите е, че при клекналата бедрата са притиснати силно в корема и така упражняват натиск върху вътрешните органи, което също е много важно за естественото изпразване на червата. Този натиск липсва, когато сме седнали, но можем да го имитираме в значителна степен и на тоалетната чиния, като след сядането наведем силно торса напред, докато се притисне до бедрата. Това е всъщност „хибридната” поза „седнал клек”. Чрез нея постигаме едновременно натиск върху червата и присъщия за клекналата поза ъгъл между торса и бедрата, който гарантира пълноценното отваряне на ректума. Ената отлика спрямо клекналата поза e известното намаляване на гравитационния фактор, но не мисля, че той е определящ в този случай. Защото в седнало положение е непроменен, но затрудненията са налице. Другата отлика е, че натискът върху корема при „седнал клек“ все пак е по-лек, отколкото при естествената поза клекнал, която остава най-безопасна за проблемите, донесени ни от цивилизацията. Не е никак случайно, че сред народите, които не са възприели масовото използване на „порцелановия трон“, тези проблеми или не съществуват, или са в съвсем незначителен размер спрямо народите с „цивилизовани“ тоалетни.

Има още един вариант на позата „седнал клек”. След като седнете на тоалетната чиния, поставете лактите на свитите си ръце в сгъвките между бедрата и торса, след което се наведете напред. Сега натискът върху корема се осъществява не директно от бедрата, а от свитите ви ръце, притиснати между бедрата и тялото. Така натискът върху вътрешните органи е дори още по-голям, отколкото при първия вариант. За съжаление, вторият вариант ще се окаже недостъпен за някои по „конструктивни“ причини.

Независимо кой от вариантите на „седнал клек” ще усвоите, той би могъл да се оптимизира с нещо, което мярнах някъде доста след като бях публикувал тук този текст. За жалост, не съм си записал на кого е предложението, за да го цитирам коректно тук. Той обаче, също като мен, е имал желанието да намери компромисна поза, която да съчетае удобствата на „трона“ с естествената полза от клякането. Предложението му беше да се направи нещо като стъпало пред „трона“. Така след сядане на него и поставяне на краката доста по-високо от пода на тоалетната, да се наподоби естествената за изпразването на червата клекнала поза.

Не помня да беше посочено каква да е височината на това стъпало, но си мисля, че трябва да е поне 15-20 см. Няма пречка, според мен и дори търсеният ефект ще се увеличи, ако се съчетаят „седнал клек“ с допълнителното стъпало. Особено за хората с доста голямо наднормено тегло, за които навеждането напред ще бъде възможно съвсем символично. Както и за жените в напреднала бременност, разбира се.

Когато писах това, не бях виждал още готовите пластмасови стъпала за малки деца, нужни им за да достигат нормалните мивка и тоалетна. Можете да си купите от тях, вместо да майсторите нещо. Да не говорим за изобретената от германците „мултинационална“ тоалетна“.  Принудени от неумението на имигрантите да ползват порцелановия трон, в резултат на което използвали направо пода за целта.

 

Сравнявайки това изобретение с класическите клекала обаче забелязвам, че при него разстоянието м/у краката е твърде голямо и неудобно, и подът отново ще пострада. Сравнете ги.

Дори и когато усвоите позата „седнал клек”, не трябва да очаквате само тя да разреши магически съществуващи вече проблеми с отделителната система. Надявам се все още да нямате здравословни проблеми от този вид. Ако действително имате такива, причините за тях обикновено са повече от една и лекарят най-добре ще ви ги обясни и ще препоръча подходящо лечение.  Позата „седнал клек” обаче може надеждно да предотврати появата на нови проблеми, а не само да улесни и ускори излекуването на някои от старите. Разбира се, необходим е минимум един месец, за да се разбере има ли и какъв е ефектът от съответния вариант на позата. На третия ден е много рано да очаквате организмът Ви да промени навици, към които сте го привиквали с години. За предразположените към констипация и страдащите от хемороиди, например, няма да е добре да изоставят напълно контролираното хранене – повече фибри, достатъчно вода, избягване на някои храни и т. н. Би трябвало да сме наясно, че не може да се разчита само на промени в тоалетната, за отстраняване на здравословни проблеми, дори и ако създадем условия за използване на естествената поза, която природата ни е определила за целта. Ако подходим комплексно обаче, вероятността да успеем е много по-голяма.

По-подробно с конфликта удобство – физиология, резултатите от който често се оказват твърде болезнени (в буквалния смисъл на думата) за много хора, можете да се запознаете  в сайта http://squat.beinsa.info/.